Ако едно отдалечено племе на Amazon се пристрасти към социалните медии само за девет месеца, никой от нас няма шанс

Интернет е по едно и също време отлично и извънредно нещо — урок, който отдалеченото племе на Amazon в този момент се учи по сложния метод.

След като получиха достъп до интернет единствено преди девет месеца, бразилското племе Марубо към този момент страда от пристрастяване към обществените медии и порно.

Технологиите са толкоз необятно публикувани, че е елементарно да забравим времето, преди всички да се пристрастим към нашите устройства. Това прави толкоз потискащо да видиш по какъв начин същата орис се разиграва в действително време измежду Marubo.

Малкото племе от 2000 души съумя да се включи в интернет с помощта на технологията Starlink на Илон Мъск, която може да обезпечи достъп до интернет на практика на всички места посредством сателитна технология.

Племето ненадейно получи достъп до обилие от информация и получи връзка с външния свят — на пръв взор ужасно нещо.

Преди това тези хора даже не можеха да правят незабавни повиквания. „ Вече са избавени животи “, сподели член на племето.

Но Marubo споделят, че минусите са огромни.

„ Когато дойде, всички бяха щастливи “, сподели 73-годишен член на племето пред New York Times. „ Но в този момент нещата се утежниха. Младите хора са станали мързеливи поради интернет, те учат методите на белите хора. “

По-голямата част от света е толкоз привикнала да вижда деца, залепени за устройствата си, избирайки видеоигри и обществени медии, вместо да играят на открито или да излизат с другари.

За Marubo този метод на живот беше изцяло немислим преди Starlink. Така беше и парадоксът, че когато ставаме по-свързани онлайн, ставаме по-малко свързани между тях в действителния свят.

„ Някои младежи поддържат нашите обичаи “, сподели Марубо. „ Други просто желаят да прекарат целия следобяд на телефоните си. “

Внезапно техните момчета се пристрастяват към порнографията, разменят я в групови чатове и демонстрират „ нападателно полово държание “ към девойките.

Това е изключително потресаващо развиване, като се има поради, че марубо са консервативно племе, в което даже целувките на обществени места се гледат с неодобрение.

Това противоречие в разстройството и пристрастяването е тъкмо същата орис, която се разигра в по-големия свят през последното десетилетие, защото обществените медии и смарт телефоните изцяло предефинираха всекидневието и, изключително, прекатурнаха детството.

Тук, в Съединени американски щати, знаем, че типичният предтийнейджър употребява екраните си от 4 до 6 часа всеки ден. Унасянето във виртуалния свят измества здравословните действия в действителния свят, от извършения до превозване на време с другари и семейство.

„ Всеки е толкоз обвързван, че от време на време даже не приказва със личното си семейство “, означи различен старейшина.

И за племето това не е просто въпрос на мързел — пристрастяването към технологиите може да е въпрос на живот или гибел.

„ В селото, в случай че не ловуваш, не ловиш риба и не садиш, не ядеш “, сподели един член.

Целият театър е депресиращ. 

Да живееш без контакт е отминал спомен. В ерата на технологиите никой не е в сигурност. Повзел е живота даже на най-отдалечените племена.

Затрудненото състояние на племето Марубо е отражение на човешката природа и би трябвало да ни накара да се замислим върху личното си слизане в доминирано от технологиите битие. 

Трябва да предпазим себе си — и изключително по-младите генерации — от попадане в цифровия въртоп. Стремежът на щата Ню Йорк да ограничи децата от обществените медии е положително начало.

Времето да действаме е в този момент, в името на нашата просвета.

Не се замисляме, когато вървим по улицата или се качваме в метрото измежду море от непознати с лица, заровени в екраните на смарт телефоните си.

Изваждането на телефон по време на вечеря към този момент не е неточност. Обичайно е да се разделите посредством текстово известие.

Сега е по-нормално да видите група деца да седят дружно и да гледат устройствата си, в сравнение с да ги видите на открито да мятат футболна топка.

За множеството от нас това беше последователно изпадане в тъпо пристрастяване, само че да го забележим с гневна скорост би трябвало да ни подсети тази истина: онлайн съществуването е нечовешко битие.